Личностното разстройство (ЛР) е психично състояние, при което човек има продължителни и значителни нарушения в своето възприятие, мислене, поведение и чувства, което, от своя страна, води до сериозни проблеми във взаимоотношенията му с другите хора и като цяло в усещанията му към заобикалящата среда.
Личностните разстройства често са свързани с някои от следните симптоми:
- проблеми с емоциите
- трудности в междуличностните взаимоотношения
- необичайно поведение
- затруднения в социалната адаптация
- чувство на отчужденост, апатия, тъга
Личностните разстройства често са свързани и с други психични проблеми, като например депресия и тревожност.
Според Диагностичния и статистически наръчник на психичните разстройства (ДСН-5), изготвен и публикуван от Американската психиатрична асоциация (АПА), съществуват десет различни вида личностни разстройства, които са класифицирани в три групи, наречени „клъстери“:
- Клъстер А – параноидно, шизоидно и шизотипно личностно разстройства. Характеризират се със странно или ексцентрично поведение и възприемане на света.
- Клъстер Б – нарцистично, антисоциално, гранично и хистрионно личностно разстройство. Характеризират се със силно емоционално и поведенческо различие и неравенство във взаимоотношенията с други хора.
- Клъстер С – избягващо (тревожно), зависимо и обсесивно-компулсивно личностно разстройство. Характеризират се със затруднения в социалните взаимоотношения и намаляващо усещане за собствената стойност.
Параноидно личностно разстройство
Хората с такъв вид ЛР са много подозрителни към другите и мислят, че всеки се опитва да им навреди, без да има основание за това. Това разстройство се проявява особено при мъжете и започва още в детството или в ранната юношеска възраст.
Личностите с ПЛР лесно се обиждат и са склонни да се чувстват наранени от хората, които възприемат като вредители.
Шизоидно личностно разстройство
Познавате ли човек, който изглежда отдалечен и не проявява особен интерес към социални връзки? Много вероятно е да страда от шизоидно разстройство на личността (ШРЛ). Хората в това състояние предпочитат да живеят самотно и са доста студени емоционално.
Въпреки че ШЛР, засяга едва 1% от световното население, това е сериозен проблем, който може да възпрепятства възможностите на човек да участва в обществения живот и да изгради здрави междуличностни връзки.
Шизотипно личностно разстройство
Това е състояние, при което хората имат странни, ексцентрични мисли, вярвания и поведение. Те често имат проблеми при изграждането на междуличностни връзки, защото изпитват трудности при разбирането на нормалните социални сигнали и емоции на другите хора.
Тези хора могат да приемат суеверия, параноични мисли или вярвания, свързани с магията, за напълно валидни и реални.
Хората с това разстройство могат да имат нереални убеждения, например, че притежават необикновени сили или способности, или че са обект на зловещи конспирации. Въпреки това, те нямат пълноценни психотични симптоми като при шизофрения, но се държат доста странно и необичайно.
Нарцистично личностно разстройство
Нарцистичното личностно разстройство (НЛР) се характеризира със самовлюбеност и желание за почит от другите. Хората често са уверени в собствената си важност и успех, но същевременно се нуждаят от постоянно внимание и признание от другите.
Те могат да бъдат обидчиви и агресивни, ако не получават достатъчно признание или ако се постави под съмнение тяхната важност.
Тези хора често имат горделиво поведение, склонни са да пренебрегват другите, като смятат, че са по-важни и по-умни от останалите.
Хората с НЛР често са безотговорни и несправедливи към другите, като не се интересуват от техните чувства и нужди. Те могат да бъдат манипулатори и да използват другите за своите собствени цели. Отношенията им с хората често са повърхностни и не отразяват истинска емоционална връзка.
Антисоциално личностно разстройство
Антисоциалното личностно разстройство е психично заболяване, което се характеризира със значително нарушаване на социалните норми, правила и закони, както и с липса на емпатия и уважение към другите хора.
Хората, които страдат от това разстройство, често са безотговорни, имат трудности с поддържането на стабилни междуличностни връзки и могат да се ангажират с престъпни дейности, като кражби, измами, насилие или други видове престъпления. Те често изпитват удоволствие от тези действия и не се чувстват виновни за тях.
Причините за антисоциалното личностно разстройство не са напълно ясни, но се смята, че генетични и околни фактори могат да играят роля в развитието му. Лечението обикновено включва терапия и медикаменти, но успехът му може да бъде ограничен.
Гранично личностно разстройство
Граничното личностно разстройство (ГЛР), наричано още „borderline“ или емоционално нестабилно разстройство на личността, се смята за едно от най-тежките личностни разстройства. То се нарича „гранично“, защото е между две други различни разстройства – невроза и психоза.
Хората, засегнати от него, лесно изпадат в дисбаланс, дори и при най-малките промени. Те често сменят настроението си и трудно поддържат връзки с други хора. Поведението им е ригидно, като този тип разстройство обикновено се проявява в юношеска възраст.
Хистрионно личностно разстройство
Хистрионното личностно разстройство е едно от десетте основни личностни разстройства, като се характеризира с непостоянство в настроението и поведението, изразено желание за внимание и почит, експресивност, театралност и често използване на физическа привлекателност, за да привличат внимание.
Хората с хистрионно личностно разстройство често се проявяват като драматични и театрални личности, които се стремят да бъдат в центъра на вниманието и да са оценявани за своята външност и общуване.
Хората с ХЛР могат да имат трудности в поддържането на здрави междуличностни връзки, защото често се възприемат като повърхностни и неискрени. Те могат да изпитват големи емоционални колебания и да изразяват прекалено драматично своите емоции, което може да доведе до конфликти.
Избягващо (тревожно) личностно разстройство
Хората с това разстройство се характеризират със значителен страх и избягване на социални ситуации, поради ужаса, който изпитват от отхвърляне, осъждане или посмешище.
Те обикновено имат ниско самочувствие и се смятат за неспособни да бъдат обект на внимание, заслуги и признание. Те избягат социални ситуации и се изолират, като същевременно изпитват желание да имат близки отношения, но се чувстват неспособни да ги осъществят.
Зависимо личностно разстройство
То се характеризира със силната нужда на засегнатите хора да имат някого, който да ги насърчава и да ги подкрепя в решенията им. Те имат ниско самочувствие и се нуждаят от постоянно потвърждение и одобрение от другите, за да се чувстват добре.
Хората с това разстройство могат да имат трудности със самостоятелно взимане на решения и предпочитат да се опират на другите, дори и за малки неща. Те се страхуват от отхвърляне и изоставяне, затова често не се осмеляват да изразят своето мнение и предпочитат да се съгласяват с другите, дори ако това не е техният избор.
Те често са изключително предани на хората, от които “зависят”, и могат да поставят нуждите на другите пред своите собствени, дори и това да е в ущърб на техните интереси и желания. В резултат на това, те могат да изпитват голяма тревога и нервност, когато се почувстват оставени от хората, на които се доверяват.
Обсесивно-компулсивно разстройство
Това е психично заболяване, при което хората имат навици или мисли, които не могат да контролират. Те се наричат обсесии и компулсии.
Обсесиите са натрапчиви и повтарящи се мисли, които могат да доведат до тревожност или страх. Компулсиите са натрапчиви и повтарящи се действия, които хората правят, за да се освободят от тревогата или страха, предизвикани от обсесиите.
Например, човек с ОКР може да има обсесия, че домът му не е достатъчно чист и затова да го почиства многократно. Самата мисъл го кара да се чувства изключително тревожен, докато не почисти всичко, което му се струва замърсено.
Тази необходимост да почиства може да стане компулсия, която се повтаря по много пъти на ден.
В повечето случаи хората с ОКР осъзнават, че тези мисли и действия са нелепи, но все пак не могат да ги контролират. Това възпрепятства ежедневните им дейности и им създава значително неудобство и тревога.
Важно е, когато се почувстваме психически нестабилни или усетим, че нещо в мислите и в поведението ни е различно от обичайното, да не неглижираме ситуацията и да потърсим помощта и оценката на специалист. Психичното ни здраве е на първо място! То отговаря за качеството ни на живот и отношенията ни с околния свят. Не го пренебрегвайте!