Генерализирана тревожност
Тревожността и напрежението в ежедневието ни са нещо нормално, но само тогава, когато имат своето начало и край, без да се превръщат в хронични пристъпи и дългосрочни депресивни състояния, които могат да навредят на здравето ни.
Когато сме тревожни и напрегнати, най-общо казано, това означава, че в нас има чувства, емоции и/или поведение, които не са излизали, когато са се появили и дълго време са били подтискани. Обикновено това са желания, нужди (физически и психически потребности) или пък нежелание за нещо важно за нас, неизказани Не-та, гняв, обида, нездрави зависимости, несъгласия и компромиси.
Едни от основните симптоми при срес и тревожно разтройство са:
- постоянна умора,
- хронични главоболия,
- раздразнителност,
- промени в апетита,
- отслабване на паметта,
- ниско самочувствие,
- затваряне в себе си,
- изстиване на ръцете,
- сърцебиене,
- високо кръвно налягане,
- изпотяване,
- повърхностно дишане,
- нервни потрепвания,
- понижено либидо,
- скърцане със зъби,
- различни фобии и др..
Според учените, стресът допринася за 80% от всички заболявания.
Основените фактори при лечението на тревожност са акцентирането и осъзнаването на това “Как се чувствам?”, както и разбирането на “Кои са моите психични и морални блокажи? “ (често резултат от възпитанието вкъщи), това са и първите стъпки към това “Какво всъщност искам?” и “Какво е важно в живота ми?”. След което, следват опити за “пласиране” на поведение, максимално съответно на нашите нужди, желания, нежелания особено в личния живот.
Тревожното разтройство при децата също не бива да се подценява в днешния свят на пандемия и ограничения. Някои деца успяват да се справят със стреса благодарение на родители, учители и т.н., но има и много, които не успяват без професионалната намеса и лечение на психотерапевт, която е задължителна при подобни състояния, за да може да се избегнат последващите по-тежки депресивни състояние.
Едни от основните симтоми при тях са:
- раздразнителност,
- пристъпи на страх,
- усещане за срам,
- проблеми със съня,
- чувство за изолираност и др.
Естествено, по време на терапия, освен с личните си характерови особености и лимити, човек се сблъсква и със социалните, морални и културни такива, които пречат да изразяваме емоционално и поведенчески себе си, но въпреки всичко, при правилна терапевтична дейност и желание се постигат много добри резултати, вследствие на което, хроничната безпричинна (само на пръв поглед) тревожност, напрежение и страх се редуцират и премахват напълно.
„Когато човек вярва в себе си, не се опитва да убеждава другите. Когато е доволен от себе си, не се нуждае от одобрението на другите. Когато човек се приема, целият свят го приема. Ако сте депресирани, живеете в миналото. Ако сте загрижени, живеете в бъдещето. Ако сте в мир, живеете в настоящето.“
Лао Дзъ
Генерализирана тревожност – симптоми
Характерно за генерализирано тревожно разстройство е, че засегнатите са преследвани от страховете си през по-голямата част от ден. Те се страхуват от заболявания, злополуки, да не закъснеят за среща или че не са в състояние да се справят с работата си. Негативните мисли са постоянно в главите им. Засегнатите хора разиграват страховити сценарии в съзнанието си отново и отново, без да намерят решение на проблема.
Колкото по-дълъг е процесът, толкова по-силни стават страховете. Ако засегнатите не потърсят помощ, страховете могат да проникнат във все повече области на живота с течение на времето. Постоянното напрежение засяга както психиката, така и тялото – физическите заболявания са следствие от появата на генерализирано тревожно разстройство.
Разликата между депресия и генерализирано тревожно разстройство
Хората, страдащи от депресия, имат подобни негативни мисли, като пациенти с генерализирано тревожно разстройство. Но разликата е в това,че страховете на хората, страдащи от депресия мислите са повече за минали събития, а страховете на вторите са насочени към бъдещето.
Физически симптоми на тревожност
Много характерна особеност са физическите симптоми. Такива са:
- мускулно напрежение
- проблеми със съня, безсъние
- проблеми с концентрацията
- тремор: треперене и други бързи, неволеви свивания и отпускания на група мускули.;
- силно изпотяване;
- ускорен сърдечен пулс;
- световъртеж;
- стомашни и чревни проблеми.
Почти всеки човек е имал краткосрочни проблеми със съня. Дали по време на заболяване (напр. кашлица, запушен нос, настинка) или поради стресови ситуации. Повечето от тях са безвредни. При “реалните” нарушения на съня обаче е различно.
Това са проблеми със съня, които се появяват за по-дълъг период от време (от три до четири седмици) и които значително влошават състоянието на човек. Причините могат да бъдат както физически, така и психологически. Следователно трябва задължително да се изясни причината с помощта на психолог.
Психически симптоми:
- затруднена концентрация;
- раздразнителност;
- чувство на страх и несигурност;
- нерешителност;
- мисли за това, че трябва да вземете определено решение, но ви е страх да не сбъркате;
- постоянни натрапчиви мисли за тревоги и проблеми, които минават през главата ви и не можете да ги спрете;
- постоянно безпокойство и честа възбуда, които не могат да се контролират;
- избягване на ситуации, които ви карат да се безпокоите.
- фобии;
- посттравматично стресово разстройство;
- обсесивно-компулсивно разстройство;
- депресия;
- стрес;
- самоубийствени мисли или опити за самоубийство;
- злоупотребата с алкохол и наркотици, храна.
Паническата атака е кратка фаза на екстремна тревожност, която настъпва внезапно и е придружена от физически симптоми като учестен пулс, замайване,задух и др. Паник атаките могат да бъдат много притеснителни, но има методи и начини за тяхното лечение, когато засегнатите се обърнат за помощ към психолог.
От медицинска гледна точка стресът е физическа реакция, която има за цел да направи организма особено ефективен в краткосрочен план – и няма вредни ефекти. От друга страна, постоянният стрес може сериозно да увреди тялото и психиката. Имунната система страда, увеличава се рискът от сърдечно-съдови заболявания и се увеличава вероятността от психични заболявания.
Дали стресът се възприема като положителен или отрицателен, често е въпрос на оценка. От медицинска и психологическа гледна точка балансираното редуване между стрес, напрежение и релаксация е от полза за здравето и психиката на човек.
Колко разпространено е генерализираното тревожно разстройство?
Около четири до седем процента от населението страдат от генерализирано тревожно разстройство поне веднъж в живота си. Това е една от най-често срещаните форми на тревожно разстройство. Генерализираното тревожно разстройство е по-често срещано при жените, отколкото при мъжете. В повечето случаи заболяването започва в млада възраст. Въпреки това, все по-често вече се проявява и около 40-годишна възраст. Децата и юношите по-рядко страдат от това психично разстройство, но в последно време се наблюдава увеличение на по-млади пациенти.
Причини и рискови фактори при генерализираната тревожност
Причините за генерализирано тревожно разстройство могат да бъдат всякакви. Някои хора с тревожно разстройство може да са преживели тежка травма в детството, претърпели са загуби или са преживели много стресови ситуации (развод, болест, раздяла, проблеми в работата).
Понякога дадена ситуация в живота може да предизвика тревожност, която да се развие в генерализирано тревожно разстройство. Има също доказателства, че повишената склонност към тревожност може да бъде и наследствена. Понякога тревожното разстройство е следствие от друго болестно състояние – като депресия или паническо разстройство.
За лечението на генерализирана тревожност задължително е необходима консултацията с психотерапевт, за да успеят засегнатите да намерят обратния път към балансираното си емоционално състояние и нормален начин на живот.
Лечение на генерализирана тревожност
За хората с генерализирана тревожност е много по-трудно да понесат, отколкото за други хора, че човек няма „абсолютна сигурност“. Те са много чувствителни към ситуации, които могат да представляват заплаха. При събития, които могат да бъдат безвредни или заплашителни, е по-вероятно да бъдат оценени като заплашителни. Страдащите вярват, че не могат да променят или контролират нещата, което от своя страна създава страх.
Много страдащи предполагат, че притеснението може да ги предпази от разочарование или да предотврати инцидент. Идеята зад тези предположения относно тревогите е, че ако вече се страхувате, че нещо може да се случи, като предпазна мярка, няма да бъдат разочаровани, ако наистина това се случи.
Техники за справяне със стреса и тревожността
Има различни техники за овладяване на напрежението и безпокойството, породени от стреса. Основното правило е да се овладее дишането.
Дишайте през корема (коремно дишане)
Нормалното физиологично дишане е коремно (диафрагмално). При тревожност и стрес тялото го променя в гръдно, което намалява обема на въздух към белите дробове. За да се справите и лесно да можете да контролирате това състояние е необходимо да се упражнявате.
Спете!!!
Един от сипмтомите на стрес е липсата на качествен сън.
Добрият сън е важен за организма. Не ви предлагам да проспивате живота си. Но според експерти трябва да си осигурите съм межди 6 и 8 часа на денонощие. Осигурете си подходяща температура в помещението, не гледайте телевизия непосредствено преди заспиване, почетете отпусакаща книга вместо това.
И последното, но не най-маловажно е спорта. Физическите натоварвания доказано помагат за преодоляване на натрупания психически стрес. Открийте спорт, който ви е приятен и ще усетите прилив на енергия и желание да се занимавате с него.
Често задавани въпроси
Преодоляването на тревожността изисква време и последователност в действията и поведението. Опийте да намалите напрежението си, опитайте промени в поведението и рутинните си действия. Ако можете е добре да практикувате спорт, който да премахне стреса – Йога, пилатес…
Първата крачка към лечението е осъзнаванетона проблема. Повечето хора пренебрегват здравето си – психическо и физичесо докато не стане късно.
Има различни начини на лечение на тревожността – терапия, медикаменти, промяна в поведението. За да се избере правилният вариант е препоръчително да се направи консултация с психолог, който да определи начина за подобряване на състоянието на пациента.
В моята практика на психолог съм се слъсквал и съм помагал на стотици пациенти. Най-важното е доверието между терапевт и психолог.
Именно затова аз имам индивидуален подход към всеки мой пациент. Не предлагам решения, които не са обвързани с моментното състояние на човек и неговите проблеми.
Ако чувствате необяснима тревожност можете да се свържете с мен чрез формата за контакти.