Да притежаваме добра самооценка за себе си в днешно време е по-скоро статут и задължение, отколкото реално чувство. Дори не се и сещаме за това какво мислим и чувстваме за себе си и личността си, поне докато не накърнят чувствата ни, не ни обидят жестоко или станем обект на подигравки. Сама по-себе си самооценката е рефлекс, подобно на дишането, който се оказва със същото важно значение.
По правило ниската самооценка се характеризира най-често с липсата на увереност в личните способности, чувство за лоша различност и зависимост от мнението на околните. Голяма част от хората с ниска самооценка за себе си пренебрегват нуждите си и са дълбоко убедени, че те не са важни, както и че не заслужават вниманието и обичта на други хора. Често живеят непълноценно, водени от собствените си страхове и убеждения.
Лошата самооценка и негативните мисли често водят до влошени отношения с околните, дори и близки хора. В най-тежки случаи ниската самооценка може да доведе до поява на тревожност, паник атаки и самодистанциране от околните.
Но какво ни кара да се чувстваме така?
Признаци на ниска самооценка
Едни от най-честите признаци на ниската самооценка са липсата на решителност, честото заемане на враждебна позиция, прекален перфекционизъм, депресия, непрекъснато търсене на извинения, чувство за вина и липса на инициатива.
Човек с ниска самооценка се познава и по начина, по който говори. Честата употреба на негативни отрицателни фази, като „не мога“, „не съм готов“, „не съм сигурен“ и т.н., също са признак за ниска самооценка.
Ниска самооценка причини
Причините за ниската самооценка може да са няколко и обикновено главната от тях се крие в детството. В най-ранните години се сформира и мнението на човека за самия себе си, което се определя от родителите. Ако най-близките хора са били критични, децата израстват с усещане за малоценност.
Те вярват, че не са достатъчно добри и не удовлетворяват изискванията на родителите си. Като прибавим и подигравките в училище, на които почти всяко дете се изправя в ранните етапи на подрастването си и други стресови фактори, които неизменно съпътстват живота, децата израстват убедени в липсата на увереност в себе си и ниска самооценка. Това на свой ред влияе негативно на всяко тяхно решение и последващ етап в живота.
Ниска самооценка лечение
Изграждането на обективна самооценка е комплексен процес, който изисква време, а в някои случаи и специална помощ от психолог, чиято задача е да насочва към правилния подход за справяне със ниската самооценка.
Необходимо е да си припомним, че всеки от нас е различен и уникален, трябва да се научим да се приемаме, харесваме и ценим такива, каквито сме, без да се влияем от мнението и да търсим на всяка цена одобрението на околните. Да се научим да ценим качествата и недостатъците си, както и да си прощаваме грешките, които ни учат как да бъдем по-добри.
Терапията за ниска самооценка с психолог има за цел да насочи към съвместно преживяване и разпознаване на вътрешните бариери, които пречат на възприятията и променят възприятията на личността.
Често включва и персонални упражнения и позитивна философия, чрез която се цели укрепване на увереността и изграждане обективна самооценка, която повлиява положително във всеки един аспект от живота.