Хранителни зависимости и психика

woman, sad, depression

Темата за зависимостите е много обширна и обхващаща редица изследвания, написани книги, статии и мнения на различни специалисти в областта.

Ще се опитам по максимално кратък и разбираем начин да представя основните причини за тези заболявания.

Какво е зависимост и има ли независим човек?

Със сигурност няма човек или друго живо същество, което да не е зависимо. От значение е обаче, от какво е тази зависимост. Има зависимости (потребности), които са здрави, естествени и вродени. Има и придобити зависимости, които са болестни и неестествени. 

Неотдаването на здравите зависимости и потребности (ще ги разгледаме подробно в отделна тема), което става в УДОВЛЕТВОРЯВАЩА връзка с друг човек /хора, подготвя почвата на нашата психика за опит за компенсация с нездрави зависимости (храна, алкохол, наркотици, работа и т.н.). Това е и разликата между хора, които са пробвали алкохол, наркотици, били са на диета (но в личен чувствено-емоционален план са на добра или много добра степен на задоволеност в отношенията си) и естествено не развиват патологична зависимост, и хора, при които има “липси” в личен план, и когато са пробвали, са “отключили” патология и зависимост.

Конкретно, когато с храната, а не с хората около нас (поради психични блокажи ) се правят (обикновено несъзнателно) опити да се компенсират и осъществяват, или отхвърлят, чувствено-емоционални връзки и отношения,
създаваме благоприятни фактори за възникване на хранително разстройство. Анорексията и булимията са много повече “как се чувствам” от колкото “колко ям”, въпреки, че това е основното, което се забелязва от близките. Когато се постигне приемливо добро ниво на “как се чувствам”, проблемът с нехраненето/тъпченето и/или повръщането също се решава. Процесът е труден, но в никакъв случай не и невъзможен.


За родителите 

Скъпи родители, има ли сериозна зависимост в едно семейство, при всички случаи в него има проблем, въпреки добрите намерения на възпитателите. Не бих искал да обвинявам никого, тъй като по пътя на обвинението бихме стигнали до Адам и Ева, защото всички родители са бивши деца и също са били възпитавани по някакъв начин.

Въпросът не е в това кой е виновен, а какво може да се направи сега, оттук нататък. Приемането на проблема и квалифицираната терапевтична помощ са първите задължителни стъпки.


Какво трябва да бъде поведението на родителите на зависими деца?

Преди всичко е нужна постоянна консултация със специалист. Важно е всеки родител да се опита да предразположи детето си да споделя с него и да му има доверие. Това е най-добрият начин за контрол върху ситуацията.


Трябва в семейството да се говори повече за това кой как се чувства и какво преживява. Детето трябва да усеща любов и подкрепа. Това обаче по никакъв начин не означава, че родителите ще допуснат да бъдат манипулирани. Важно е да се работи съвместно със специалист, защото във връзката родител-дете, не може да има обективност. Много често, въпреки добрите намерения, болните модели на поведение са в самите родители, затова се налага те също да работят с терапевт.