Синдромът на дефицит на вниманието и хиперактивност (СДВХ) (Hypеractivitу and Attention Deficit Disorder – ADHD) е психично разстройство, което се проявява чрез нарушение на вниманието, хиперактивност и импулсивност.
Преди години, СДВХ е бил свързван предимно с детската възраст, но в днешно време е известно, че и възрастните могат да бъдат засегнати от този синдром. Въпреки това, детското поведенческо разстройство все още е по-често срещано.
Синдромът е бил първоначално описан през 1902 година от британския лекар, Сър Джордж Фредерик Стил. През 30-те години, американският педиатър, Чарлз Брейнерд, описва случаи на деца със симптоми на хиперактивност и затруднения във вниманието.
Но първоначалната формална дефиниция на СДВХ като медицински диагноза, е била установена от Американското психиатрично дружество през 1980 година, като тогава е включена в третото издание на диагностичния и статистически наръчник на психичните разстройства (DSM-III).
Оттогава насам диагнозата и лечението на СДВХ са се развили много и продължават да бъдат предмет на активни изследвания.
Броят на диагностицираните и регистрираните случаи в световен мащаб варира и нараства с времето. Въпреки това, СДВХ все още е недостатъчно признат и диагностициран в повечето страни, особено при момичетата и при по-големите деца.
Синдромът може да продължи до зряла възраст и е свързан с други психични разстройства и отрицателни резултати, като затруднения при учене, трудности при намирането на работа и при взаимоотношенията с хората, дори престъпност.
Ако синдромът се разпознае и лекува навреме, това може да помогне значително за подобряване на дългосрочните резултати.
Синдромът на дефицит на вниманието може да бъде истинска болка в живота на хората, засегнати от него. Те се чувстват като аутсайдери в света на съвременната информационна епоха, където концентрацията и фокусът са ключови за успеха.
Но не трябва да забравяме, че затрудненията с вниманието не са просто липса на желание за учене или работа, а по-скоро резултат от неравномерното производство на два важни химикала в мозъка – норепинефрин и допамин.
Хората със СДВХ срещат трудности в концентрирането върху задачи, планирането и разбирането на последователността на действията, когато нивата на норепинефрин са ниски.
Също така, когато нивата на допамин са ниски, те могат да проявяват импулсивност и проблемно поведение на обществени места.
Медикаментозното лечение може да помогне, но то идва с рискове и странични ефекти. Поради тази причина, мнозина се интересуват от алтернативни начини за справяне със затрудненията с вниманието, като например психотерапия, спортни занимания или други видове терапии.
Поведение
Хората със синдром на дефицит на вниманието могат да проявяват различни видове поведение. Те често имат затруднения при съсредоточаването върху различни задачи, което може да доведе до липса на организация и продължително отлагане на работата.
Също така, те могат да имат затруднения в следенето на инструкции и да правят недоброволни грешки поради липса на внимание.
Хората със СДВХ често се движат постоянно, като не могат да седят на едно място за продължително време. Те могат да се чувстват неприятно в ситуации, в които трябва да са тихи и неподвижни, като например в училище или на работа. Понякога са прекалено приказливи и прекъсват другите докато говорят.
В поведенчески аспект, хората с хиперактивност и дефицит на вниманието могат да бъдат неорганизирани, да забравят задачи или да ги изпълняват небрежно. Те имат затруднения в запомнянето на информация и в планирането на дейности като често губят вещите си.
Тези хора трудно контролират емоциите си и имат проблеми при завързването на приятелства.
Накрая, е важно да се отбележи, че симптомите на хиперактивност и дефицит на вниманието могат да варират значително от човек до човек. Всеки един случай е уникален и се нуждае от индивидуален подход в диагностицирането и лечението.
Причини
Появата на хиперактивност и дефицит на вниманието може да се обуславя от множество причини, включително генетични и околни фактори. Някои неврологични разстройства и аномалии във функционирането на мозъка също могат да участват в появата на тези симптоми.
Относно околните фактори, консумацията на алкохол и никотин от страна на майката по време на бременността, липсата на социални и физически стимули, както и дефицит на хранителни вещества, могат да бъдат свързани с появата на СДВХ.
Както споменахме по-горе, причини за появата на синдрома са неравномерното производство на норепинефрин и допамин в мозъка.
Смята се, че наследствеността играе значителна роля, тъй като често синдромът се появява в семейства, имащи предишен случай на нарушения на вниманието и хиперактивност.
Как да разпознаем синдрома
Синдромът на ДВХ може да се разпознае чрез съвкупност от симптоми, които са налице от ранна детска възраст и продължават през целия живот. Това включва:
- Хиперактивност: Детето често е непослушно, непрекъснато се движи и не може да седи на едно място за дълъг период от време.
- Дефицит на вниманието: Трудности при фокусиране върху задачи и незавършването им докрай, тъй като вниманието му бързо се отвлича.
- Импулсивно поведение: Действие без умисъл и рискуване без да се замисля за последиците. Трудности при контрола на емоциите.
- Трудности в училище: Детето може да има трудности с ученето, особено в областта на математиката и езика. То може да има ниски оценки и да не е мотивирано да учи.
- Социални трудности: Децата със СДВХ могат да имат трудности във взаимодействието си с другите и да не успяват да установят дълготрайни приятелства.
Други симптоми, които могат да се появят:
- Трудности със съня: Проблеми със заспиването и ранно събуждане. Чести кошмари и будене през нощта.
- Трудности с координацията: Някои деца могат да имат трудности с грубата и с фината моторика.
- Чувствителност към звукови и светлинни стимули, което от своя страна отвлича вниманието.
- Емоционални проблеми: Прекалено бурни реакции, чувства на гняв, тревожност или депресия.
Ако забелязвате подобни симптоми във вас или във вашето дете, е важно да потърсите съвет от лекар или психолог. Те могат да направят диагноза на СДВХ и да предложат подходящо лечение, което може да включва медикаментозна терапия, психотерапия и социална подкрепа.
Терапия
Терапията на синдрома на дефицит на вниманието може да включва няколко различни подхода, които се комбинират за постигане на най-оптимални резултати. Някои от тези подходи могат да включват:
Лекарствена терапия
Лекарствената терапия е един от начините за лечение на синдрома, но тя обикновено се използва при умерени до тежки случаи, след като други методи като психотерапия и промяна на хранителния режим не са довели до достатъчно подобрение.
Лекарствата, използвани за лечение на СДВХ, обикновено са стимуланти, които повишават нивата на допамин и норепинефрин в мозъка и помагат на децата да се фокусират и да контролират поведението си.
Лекарствата обикновено се изписват от лекар-психиатър или педиатър, след като са направени диагностика и оценка на симптомите. Най-важното е да се спазват препоръките на лекаря и да се следят внимателно действията на детето и евентуалните странични ефекти на лекарството. Това включва редовен преглед от лекар и коригиране на дозата при необходимост.
Важно е да се има предвид, че лекарствената терапия не е единствената опция за лечение на СДВХ и не трябва да се използва като заместител на други методи като психотерапията. Тези методи могат да бъдат изключително ефективни при леки и средни случаи на синдрома и да намалят нуждата от лекарства.
Психотерапия
Психотерапията може да бъде полезна за децата със синдром на дефицит на вниманието, особено когато е комбинирана с други терапевтични методи От специалист психолог. Тя помага за развиване на по-ефективни стратегии за управление на стреса и за подобряване на социалните умения.
Един от най-ефективните видове психотерапия, които се използват, е когнитивно-поведенческа терапия (КПТ). КПТ се фокусира върху промяната на отрицателните мисли и поведения, които могат да засилят симптомите на СДВХ, като например неувереност, негативни мисли и затруднения във взаимоотношенията с другите.
КПТ може да помогне на децата да усвоят по-ефективни техники за управление на стреса.
Друг вид психотерапия, който може да бъде полезен, е семейната терапия. Тя се фокусира върху взаимоотношенията в семейството и може да помогне на родителите да разберат нуждите на децата си, да се справят с поведенческите им проблеми и да подобрят комуникацията си.
Семейната терапия може да бъде особено полезна за децата със СДВХ, тъй като те често имат затруднения във взаимоотношенията с родителите си и с другите деца.
Важно е да се отбележи, че психотерапията трябва да бъде индивидуална и да отговаря на нуждите на конкретното дете.
Стратегии за управление на времето
Направата на списъци и планирането на задачите могат да помогнат на децата да се организират и да изпълняват задълженията си по-ефективно.
Важно е детето да разбере, че трябва да оформи списъка си ясно и четливо като може да използва маркери или различни цветни химикали, за да подчертае най-важното. Така това може да се превърне в негово приятно задължение и да го прави с удоволствие.
Промени в хранителния режим
Няма конкретен режим, който може да помогне за управлението на СДВХ. Въпреки това, има някои препоръки, които могат да намалят симптомите:
Консумация на храни с високо качество на протеини – включително месо, риба, яйца, зърнени храни и ядки. Те могат да помогнат да се намали безпокойството и да се подобри концентрацията.
Избягване на храни, които могат да предизвикат алергии.
Консумация на храни с високо съдържание на омега-3 мастни киселини – риба, ядки, ленено семе и маслиново олио. Омега-3 мастните киселини могат да подпомогнат неврологичната функция и да намалят възпалението в мозъка.
Консумирайте хранителни добавки като витамини, минерали и растителни екстракти, които могат да помогнат за управлението на симптомите на СДВХ.
Родителска подкрепа
Тя е изключително важна за децата. Те имат нужда от стабилна и подкрепяща среда, която да ги насърчава и да им помага да се справят с трудностите. Родителската подкрепа може да включва различни стратегии, като:
- Установяване на ясни и последователни правила и очаквания
- Подпомагане на децата да организират и да планират своите задачи и дейности
- Насърчаване на децата при справяне с трудностите
- Насърчаване да развиват позитивна самооценка и да приемат отговорност за своите действия
- Предоставяне на подходяща храна и изграждане на здравословни хранителни навици
- Предоставяне на подходяща физическа активност, която да помогне на децата да се освободят от излишната енергия и да подобрят фокуса си
- Търсене на подкрепа от специалисти и участие в програми за подпомагане на децата със СДВХ
Родителската подкрепа е ключов елемент за успешното управление на трудностите, свързани със синдрома на дефицит на вниманието и има дългосрочен положителен ефект върху живота и благополучието на детето.
В заключение, можем да кажем, че синдромът на дефицит на вниманието и хиперактивност (СДВХ) е доста разпространено психично разстройство, което засяга деца и възрастни. Причините за появата му са многобройни и все още не напълно известни, но е възможно да се дължи на генетични, биохимични, околни фактори.
СДВХ има значителен негативен ефект върху образованието, работата и социалния живот на засегнатите хора. Разпознаването на синдрома може да бъде трудно поради подобните симптоми с други здравни проблеми и затова е важно да се посети специалист, който да извърши диагностика и да определи най-добрата терапия за лечение.
В момента лекарствената терапия, психотерапията и промяната на жизнените навици са най-често използваните методи за лечение на СДВХ. Важно е да се обърне внимание и на родителската подкрепа, която играе ключова роля в успеха на терапията.
В бъдеще, допълнителни изследвания и разработки на нови методи за лечение ще бъдат необходими, за да се подобри живота на хората с СДВХ и да се намалят негативните последици от това състояние.
Не се колебайте и потърсете помощ при нужда!