Какво е шизофрения?
Шизофренията е сериозно психично заболяване, което засяга начина, по който хората мислят, чувстват и се държат, емоцииите, волята, вниманието, паметта и поведението. Това заболяване засяга както мъжете, така и жените, въпреки че при мъжете заболяването възниква малко по-рано. Болните сякаш са загубили връзка с реалността, което причинява значително страдание на индивида, членовете на семейството му и на неговите приятели.
Характеризира се с нарушение на мисловните процеси и емоционалните реакции. Най-често се проявява със слухови халюцинации, параноични или фантасмагорични налудности или дезорганизираност на говора и мисленето и е придружено от значителна социална дисфункция и нарушена работоспособност.
Шизофренията е вид психоза с многобройни прояви (бълнуване, нервно-психична възбуда и др.), водеща до нарушаване на психичната дейност, обезличаване на характера на индивида, влошена приспособимост към трудовите и социалните условия. Тя е психотично разстройство, което засяга голяма част от психичните функции – прецепция, мислене, емоции, воля, внимание, памет и поведение. Тя е хронично, тежко и инвалидизиращо психично заболяване.
Видове шизофрения
Съвременната класификация на шизофренията (например в DSM-5) се съсредоточава повече върху симптомите и тяхната тежест. Диагнозата и лечението трябва да бъдат извършвани от специалист, който може да оцени най-добре състоянието на пациента и да предложи подходящ терапевтичен план. Всеки вид шизофрения може да се прояви с различна тежест и да изисква индивидуален подход за лечение.
- Параноидна шизофрения – Преобладават халюцинации и заблуди, най-често с параноидна тематика (например, че някой ги преследва или заговорничи срещу тях).
- Хебефренична (дезорганизирана) шизофрения – Характеризира се с дезорганизирано мислене и поведение, както и неадекватни емоционални реакции.
- Кататонна шизофрения – Преобладават двигателни симптоми, като пълна неподвижност или, обратно, хиперактивност без цел.
- Неопределена (недиференцирана) шизофрения – Присъстват симптоми на шизофрения, които не съответстват точно на другите подтипове.
- Остатъчна шизофрения – Пациентът има история на шизофренични епизоди, но в момента проявява само незначителни симптоми.
- Проста шизофрения – Бавно развитие на негативни симптоми без наличие на остри психотични епизоди.
Кои са рисковите фактори за шизофрения
Въпреки че точната причина за шизофренията не е напълно изяснена, изследванията показват, че следните фактори могат да увеличат риска от развитие на това заболяване:
- Генетични фактори
Генетичните изменения, промени и мутации са фактор със значима тежест и наличието на близък роднина с шизофрения, като родител или брат/сестра, значително увеличава риска.
- Биологични фактори
Изследванията показват, че аномалии в мозъчната структура, като промени в обема на определени мозъчни зони, могат да бъдат свързани с шизофрения.
Дисбалансите в мозъчните химикали, като допамин и глутамат, се считат за важен фактор за развитието на шизофрения.
- Психологически и социални фактори
Към тях се отнасят тежки стресови събития, като загуба на близък човек, социална изолация или тежка житейска криза. Физическа, сексуална или емоционална травма в ранна възраст може да увеличи риска от развитие на шизофрения.
- Пренатални фактори
Някои изследвания показват, че усложнения по време на раждане, като недоносеност или липса на кислород (аноксия), могат да повишат риска от развитие на шизофрения. Инфекции, недохранване или излагане на токсини по време на бременност могат да допринесат за повишен риск от шизофрения.
- Урбанизация и други фактори на обкръжаващата среда
Животът в градски райони е свързан с претоварване на градската инфраструктура и услуги, увеличаване на замърсяването и влошаване на околната среда, социални проблеми като бедност и неравенство, повишени нива на стрес и социална изолация, все фактори с повишен риск за развитие на шизофрения. Употребата на психоактивни вещества, особено канабис, амфетамини и LSD, също повишава риска, особено ако употребата започне в ранна възраст.
Кои са симптомите на шизофрения?
Условно симптомите на шизофрения могат да бъдат разделени на пет групи, като болният може да демонстрира само някои от симптомите.
- Позитивни симптоми – отнасят се до факта, че има психически явления, които отсъстват при здрави хора, симптоми, които сякаш се добавят към нормалния начин на психическо функциониране на човека.
Те не въздействат позитивно върху даден човек. Причината за тези симптоми е нарушен биохимичен баланс – хиперактивност на допамин (един от невромедиаторите) в определени зони на мозъка. Позитивните симптоми включват халюцинации и налудности, слухови халюцинации, наплив на мисли, прекъсване на мисълта.
- Негативни симптоми
Негативните симптоми са резултат от смущения в биохимичния баланс – дефицит на допаминова активност в определени зони на мозъка. Негативните симптоми включват липса на емоционалност, демотивираност, емоционално безразличие и лаконичност, ограничаване на интересите, обедняване на речта, поведенчески изменения, импулсивно поведение и др.
- Афективни симптоми
В началото шизофрениците изпитват различни разстройства на настроението, най-често периоди на депресия, те се чувстват отпаднали, постоянно уморени, самочувствието им е ниско, подценяват се, смятат се за по-лоши от другите и дори могат да направят опити за самоубийство.
- Когнитивни симптоми
В началото на заболяването симптомите са резултат от нарушен биохимичен баланс в мозъка, но при по-късните, по-напреднали стадии – при хора с преживени множество психотични епизоди – когнитивните дефицити могат да бъдат също и последствия от прогресивно увреждане на нервните клетки (невроните).
Най-честите когнитивни дефицити включват нарушения на концентрацията, нарушения на паметта и на работната памет, коята изисква планиране и практически знания дори за ежедневната рутина и симптоми на психическо дезориентиране.
Какви са симптомите при тийнейджъри?
Симптомите на шизофрения при тийнейджъри са като тези при възрастни, но състоянието може да е по-трудно за определяне. Това е така, защото някои ранни симптоми на шизофрения – тези, които се появяват преди халюцинации, заблуди и дезорганизация – често се наблюдават при много тийнейджъри, като например:
- Отдръпване от приятели и семейство.
- Не се справя добре в училище.
- Имате проблеми със съня.
- Чувство на раздразнителност или депресия.
- Липса на мотивация.
Също така употребата на развлекателни наркотици, като марихуана, стимуланти като кокаин и метамфетамини или халюциногени, може да причини подобни симптоми.
В сравнение с възрастни с шизофрения, тийнейджърите със заболяването може да са по-малко склонни да имат заблуди и по-вероятно да имат халюцинации.
Причини
Кога да се посети лекар?
Хората с шизофрения често не знаят, че имат психическо състояние, което се нуждае от медицинска помощ. В резултат на това семейството или приятелите често се нуждаят от помощ. Ако хора, които познавате, имат симптоми на шизофрения, говорете с тях за своите притеснения. Можете да предложите насърчение и подкрепа, да им помогнете да намерят здравен специалист или специалист по психично здраве.
Ако хората представляват опасност за себе си или за другите, или нямат храна, дрехи или подслон, може да се наложи да се обадите на 112 или на службите за помощ. Специалист по психично здраве трябва да ги оцени.
Как се поставя диагноза за шизофрения?
Поставянето на диагнозата на шизофренията изисква изключване на други психични заболявания и гарантиране, че симптомите не се дължат на злоупотреба с вещества, лекарства или медицинско състояние.
Поставянето на диагноза шизофрения може да включва:
- Физически преглед – Това се прави, за да се изключат други проблеми, които биха могли да причинят подобни симптоми и да се провери за всякакви свързани усложнения.
- Тестове и прегледи – Те могат да включват тестове, които помагат да се изключат състояния с подобни симптоми и скрининг за употреба на алкохол и наркотици. Медицински специалист също може да поиска образни изследвания, като MRI или CT сканиране.
- Оценка на психичното здраве – Здравен специалист или специалист по психично здраве проверява психичното състояние, като отбелязва как изглежда и как се държи човек и пита за мисли, настроения, заблуди, халюцинации, употреба на вещества и потенциал за насилие или самоубийство. Тази оценка включва семейна и лична история.
- Диагностични критерии – Психиатър или психолог може да използва критериите в диагностично-статистическия наръчник на психичните разстройства.
Какво е лечението?
Цялостната терапия при шизофрения, осигурена в рамките на съгласувана система на грижи, включва не само медикаментозно лечение, но също така и психосоциална терапия, както и подкрепа от страна на семейството, грижещите се за пациента и от социални и медицински служители.
Тази терапия не се ограничава само до управление на психопатологичните симптоми и когнитивните разстройства. Основна цел е подобряване на психосоциалното функциониране на пациента и осигуряване на активната му роля в социалния живот.
Освен това, от съществено значение е както пациентът, така и неговото семейство да възприемат правилен подход към заболяването. За да бъде този комплексен подход ефективен, е необходимо участие на множество професионалисти, включително лекар, медицинска сестра, психолог, социален работник и други, както и достъп до здравни заведения и различни форми на подкрепа и грижи.
Често пациент, при когото острите симптоми са в ремисия, се чувства здрав и иска да забрави за заболяването. В такива случаи е трудно за пациента да приеме предложението за вземане на лекарства или участие в психотерапия, тъй като иска да бъде възприеман като нормален, здрав човек. От друга страна, предложението за профилактична терапия, която цели да предотврати рецидив на заболяването, не разглежда този човек като пациент.
Целта на профилактичната терапия след епизод на психоза или депресия е да предостави на лицето, податливо на рецидив, мерки за предотвратяването му, както и необходимите знания за използването на тези мерки.