Името „нарцисизъм“ идва от древния гръцки мит за Нарцис. Той бил изключително красив младеж. Веднъж видял отражението си във водата на едно езеро и това го обсебило. Не можел да откъсне поглед от собствения си лик. Заради тази обсебеност намерил смъртта си. Но там – на негово място – се появило цветето нарцис.
Нарцисизмът е състояние, при което човек проявява нарцистично поведение и притежава нарцистични черти на личността. Основна форма на нарцисизъм е класическият тип, характеризиращ се със силно изразена самовлюбеност, арогантност и чувство за превъзходство.
Нарцистичните личности имат нереалистично висока представа за себе си, базирана на преувеличени идеи за собствените им способности. В по-тежките случаи може да се развие нарцистично разстройство на личността, известно още като патологичен нарцисизъм.
При него нарцистичното его е крайно раздуто, а самочувствието – патологично високо. Налице са нарцистични поведения като силна нужда от възхищение, безразличие към чувствата на другите, лъжи и преувеличения. Зад маската на свръх увереност обаче често се крие крехка самоувереност и вярвайки в собствената си изключителност, нарцисите всъщност компенсират дълбоки комплекси за малоценност.
Нарцистичните личностни разстройства се отразяват негативно както на околните, така и на самите хора, които страдат от тях.
Какво е нарцисизъм
Психолозите наричат с думата „нарцисизъм“ състоянието, при което човек е с прекомерно завишена самооценка за себе си и самовлюбеност. Но важна друга черта е, че това трябва да е в такава степен, че да пречи на човек да има здравословни отношения с другите.
Нарцисистите се фокусират твърде много върху самите себе си. Визията им за самите тях често е прекомерно раздута. Имат непрекъсната нужда да са обект на внимание и възхищение от страна на другите.
Вярват, че заслужават специално отношение и че са по-добри и по-важни от околните – които „трябва“ да признаят този факт. Искат да са център на внимание, да получават похвали и комплименти. Ако това не стане, те се чувстват игнорирани или недооценени. Не изпитват емпатия към другите – не могат да се поставят на тяхно място и да видят ситуацията от тяхна гледна точка. Пренебрегват чувствата на другите, подценяват ги и така нараняват и най-близките си.
В психологията, нарцисизмът означава любов към себе си. Зигмунд Фройд, бащата на психоанализата, въвежда понятието „първичен нарцисизъм“, за да опише естественото инфантилно състояние, в което либидото е насочено към собствения Аз. Според Фройд, един здравословен нарцисизъм е нужен за нормалното развитие на личността и самоуважението.
Други психоаналитици като Ото Кернберг и Хайнц Кохут доразвиват идеите на Фройд. Те смятат, че нарушения в привързаността и отношенията с родителите в ранна възраст водят до патологичен нарцисизъм. Нарцистичното разстройство на личността е клинично състояние, при което хората имат раздуто чувство за самочувствие, нужда от постоянно възхищение, липса на емпатия. Нарцисистите са обсебени от фантазии за собствената си изключителност, власт и всемогъщество.
Зад привидната им увереност обаче стои крехка психика, неспособна да понесе критика или да бъде поставена под въпрос. Когато това се случи, нарцисистите реагират с обезценяване, гняв и дори насилие. Те отричат своите недостатъци и вместо това обвиняват околните.
Нарцистичните черти създават дисфункция в отношенията и често съжителстват с други разстройства като антисоциално, гранично и др. Много проучвания, включително с използване на въпросника от Калифорния, показват, че нарцистичните личности са по-склонни към депресия и дори самоубийство, ако репутацията им е накърнена. Терапията при нарцисизъм е трудна и изисква постоянство, тъй като първоначалната идеализация на терапевта често се сменя с омаловажаване и отхвърляне.
Нарцисизъм – значение и въздействие
Хората, които са склонни към нарцисизъм, са арогантни и смятат, че надделяват над другите. Приемат себе си за по-добри, дори да нямат никакво основание за това. Отнасят се към хората около себе си като средство за постигане на целите си – вместо като хора.
Затова често манипулират, експлоатират и нараняват тези, които смятат за полезни за себе си и своите цели. Непрекъснато имат нужда от внимание и от признание за своята изключителност – без значение дали такава наистина присъства. Може да проявят агресия или да се разсърдят, ако някой друг бъде оценен, похвален и награден в тяхно присъствие, ако смятат, че те са тези, които заслужават признанието.
Дори, реално, да не са свършили нещо особено.
Нарцисизмът, обаче, има множество негативни последици не само върху околните, а и върху самите хора, които го проявяват:
- Често настъпват конфликти у дома или на работа, особено понеже останалите може да се чувстват недооценени, игнорирани или манипулирани от страна на нарцисиста. Още по-силно изявено е това, ако нарцисистите ги използват за своите цели.
- Хората, проявяващи нарцисизъм като черта на характера, се затрудняват с емоционалната близост. Тоест, те не успяват да създават и поддържат истински значими връзки с близките си, особено що се отнася до емпатия, разбиране и доверие.
- Колкото и уверени да изглеждат, нарцисистите са склонни към стрес и депресия. Това произлиза от тяхната уязвимост, понеже ако ги критикуват или ако се провалят в нещо, те изпитват силни чувства на стрес, тревожност и депресия.
- В работна среда те не могат да действат в екип, да споделят задълженията си с другите и това затруднява тяхното професионално развитие.
Симптоми на нарцисизъм
Състоянието нарцисизъм се проявява с различни симптоми, от които основните са:
- Прекомерна нужда от внимание и възхищение
- Желание да са в центъра на вниманието
- Нужда от постоянно одобрение
- Преувеличаване на уменията и постиженията си (преструват се на по-успешни, на по-талантливи)
- Изкривяване на фактите за собствената си личност
- Фантазии за грандиозност с несъответстващи (неправилни) представи за самите себе си
- Поддържане на убеждението, че са уникални и специални, по-добри от всеки друг
- Пренебрежение към онези, които считат за по-нискостоящи в социалната или професионалната структура
- Липса на емпатия
- Повърхностност в отношенията
- Честа проява на манипулация и експлоатация
- Завист към останалите
- Убеждение, че другите им завиждат
- Враждебно, арогантно, надменно поведение
Видове нарцисизъм
Нарцисизмът се проявява по различни начини, в зависимост от чертите и поведението на човека. Общите характеристики могат да се групират в отделни форми на нарцисизъм.
Класически нарцисизъм
Силно изразена самовлюбеност с арогантност и чувство за превъзходство. Високо самочувствие, което е нереалистично и е изградено върху преувеличените представи на нарцисистите за техните способности и постижения. Силна нужда от възхищение и одобрение. Безразличие и дори жестокост към чувствата на останалите.
Уязвим нарцисизъм
Дълбоко усещане за несигурност и малоценност. Силна чувствителност към всякакъв вид критика или отхвърляне. Нещастие и потиснато настроение, заради липсата на достатъчно (за тях) възхищение. Непрекъснато търсене на внимание и утвърждаване.
Прикрит нарцисизъм
Често остава незабелязан. Поведението бива „маскирано“ с наглед скромно поведение, склонно към жертване на самите себе си. Външно са грижовни и отзивчиви. Обикновено това, обаче, е за да се привлече внимание и възхищение и да се изгради определена визия за себе си у околните. Скромността им е стратегия, която да ги накара да изглеждат морално по-висши от останалите.
Нарцисизъм: признаци
За да разпознаете, че някой около вас е нарцисист, трябва да обърнете внимание на признаците, които характеризират тази личностна черта. Най-явно е търсенето на одобрение и внимание от вас или останалите. Освен това, ако им изкажете някаква критика – колкото и градивна да е тя – те са склонни да се обидят, разсърдят, разгневят или да станат агресивни.
Можете да забележите нарцисизма и ако наблюдавате дали човекът изпитва емпатия. Ако той пренебрегва околните (дори най-близките си), игнорира техните нужди, чувства и интереси, а налага своите – то това е доста явен признак. Нарцисистите изглежда безчувствени, егоисти и използват манипулация, за да постигнат своето.
Честите лъжи и преувеличения също могат да ви подскажат, че срещу вас стои нарцисист. Те могат да пренебрегват важни факти, докато преувеличават други и дори да лъжат, за да изглеждат по-успешни и по-значими като хора или професионалисти. Създават фалшив разказ за самите себе си, за да убедят всички наоколо, че са специални, уникални и заслужават да са център на вниманието.
Срещи с психолог за преодоляване на нарцистично растройство
Лечението на нарцистично личностово разстройство е дълъг и сложен процес, изискващ работа с опитен психотерапевт. Целта е постепенно изграждане на по-зряла и интегрирана представа за себе си и другите. Най-често се прилага психодинамичен подход, фокусиран върху ранните преживявания и отношения, довели до нарушението.
Терапевтът трябва да е подготвен да се справя с идеализацията и обезценяването от страна на пациента. В началото, нарцисистът може да възприема терапевта като всемогъщ спасител, но при първото разочарование да го отхвърли като некомпетентен. Важно е специалистът да запази неутрална и професионална позиция. Нужно е и да помогне на клиента да разпознае и приеме както добрите, така и „неприемливите“ части от личността си.
В хода на терапията се работи и върху изграждане на емпатия и подобряване на междуличностните умения. Нарцисистът се учи да приема и оценява гледната точка и нуждите на околните. Така постепенно се преодолява дефицитът в споделянето и грижата за другите. Психологическата работа може да се комбинира и с медикаментозно лечение, особено при тежка депресия или импулсивност.
Както при всяко личностово разстройство обаче, прогнозата зависи най-вече от желанието и мотивацията на самия човек за промяна. За да потърси помощ, нарцисистът трябва поне отчасти да осъзнава дисфункционалността на поведението си. Близките могат да насърчат този процес, но в крайна сметка решението е лично. С подходяща терапия и постоянство, нарцистичните черти могат да бъдат редуцирани и човекът да постигне по-удовлетворяващ и пълноценен живот.