Здрава агресия и липса на защитна реакция при децата
Ако се случва тенденциозно детето ни да е обект на агресия навън или в училище, и липсва адекватно отношение от страна на учители, родители, директор (а дори и да го има) се налага да се справим със ситуацията сами, и за начало да си зададем следните въпроси:
– прекаляваме ли със възпитанието в „добродетели“, неадекватно пацифистко-алтруистично поведение, което от своя страна блокира здравите му и естествени реакции за защита?
Да не забравяме, че най-важното за едно възпитание е то да бъде адекватно на средата, независимо от родителските ни разбирания за морал и добродетели.
– в общуването ни с детето дали не сме прекалено доминантни, властни и нетърпими към неговите заявки, нужди, желания/нежелания (особено касаещите го лично), което от своя страна също може да бъде фактор за стопирана и блокирана здрава реакция.
Когато има такъв психичен блокаж, детето ни ще бъде по-лесно за възпитание и ще ни „слуша“ повече, но при създаване на ситуации, при които трябва да се защитава и отстоява себе си (а такива се случват неминуемо в живота на всеки) ще му бъде трудно и дори невъзможно да реагира, а това може да бъде използвано като повод за тормоз и манипулация .
– и не на последно място, детето ни умее ли да създава връзки и съюзи с други деца?
За тази цел е важно да бъдат осигурени социални контакти (въпреки сложната напоследък обстановка) и избягване на поведение, което е насочено към изолация и самодостатъчност.
Всичко описано по-горе важи с пълна сила, както за децата ни, така и за нас. Здравата агресия/реакция е неизменна, естествена и необходима част от нашия живот и заклеймяването й, като нещо лошо, по-скоро води до проблеми, отколкото до едно здраво и позитивно общуване.
За повече информация вижте статията ми Агресията при децата